Френският храм на Янус: война и мир в големия декор от времето на Луи XIV
Résumé
Разположен в Римския форум, храмът на Янус е построен, според разказа на Тит Ливий, от легендарния рекс Нума Помпилий (715–673 г. пр.н.е.). Наосът му съдържа двулицева статуя на латинския бог на проходите, като основната му забележителност не e култовото изображение, а вратите, отваряни по време на война и затваряни по време на мир, олицетворяващи по този начин военното състояние на римската държава. Нашият доклад ще разгледа "възраждането" на храма на Янус във френската политическа иконография от епохата на Луи XIV, като систематизира визуалните му прояви около три основни примера. Първият е разработен в Лион от йезуитския брат Клод-Франсоа Менестрие и художника Тома Бланше по време на честването на Пиренейския мир, представен под формата на фойерверки пред публика през 1660 г. под заглавието "Les Réjouissances de la Paix" [Празненствата за мира]. Става дума за ефимерна украса, показваща затварянето на вратите на храма на Янус от Меркурий, министър и лейтенант на Луи XIV, която въвежда мотив, предопределен на значителен успех. През 1678 г. Мартин Дежарден го използва за барелефа "Мирът от Ниймеген", предназначен за пиедестала на конната статуя на Луи XIV в Париж, издигната на "Площада на победите". През 1729 г. Франсоа Льомоан завършва "Салона на Мира" във Версай, първоначално проектиран от Шарл Льобрюн, поставяйки пано над камината, където Луи XV, праправнук на Луи XIV, изпраща отново Меркурий да затвори вратите на храма на Янус. Преди всичко ще покажем, че въображението, развито около храма на Янус, бог на вратите и проходите, вероятно е послужило като вдъхновение за "Огледалната зала" във Версай. Тази галерия, която е сама по себе си пасаж, съдържа в геометричния си център фигурата на Меркурий, "министър" на Луи XIV, който може да бъде изпратен, според добрата воля на краля, или надясно (към "Салона на мира"), или наляво (към "Салона на войната").